Няма карта, която да „вижда“ всеки метър под имота
Регионалните слоеве обобщават информация за големи площи. Те не показват директно всички локални промени в дебелината на пластовете, пукнатините или водоносните зони.
Как тогава се стига до по-точна оценка?
Регионалната информация трябва да се комбинира с по-локални данни – близки сондажи, релеф, геоложка информация, теренно наблюдение и при необходимост геофизични измервания.
ПВТ, геология, мониторинг и разломи.
Съседни сондажи, терен и известни водни обекти.
Измервания и професионална интерпретация.
А какво все пак може да каже картата?
Тя може да покаже дали точката е в район с картографирани подземни води, каква е общата геоложка среда, къде са най-близките официални наблюдения и какви структурни особености има около координатата.
Това не е малко – просто трябва да се използва за правилния тип заключения.
Защо регионалните данни имат ограничения?
Геоложките, хидрогеоложките и мониторинговите карти обобщават информация за определен мащаб. Това означава, че една карта може да показва правилно регионалната среда и едновременно с това да не улавя малка локална промяна под конкретен имот.
Подземните водни тела също са регионални единици за оценка и управление. Данните за тях са много полезни за статуса, ресурсите, мониторинга и общия хидрогеоложки контекст, но не представляват директно измерване във всяка отделна точка.
Затова при оценка на конкретен имот е важно да се разграничават регионалните факти от локалната интерпретация. Колкото повече независими данни съвпадат около една точка, толкова по-добре може да се оцени геоложката и хидрогеоложката обстановка.
Виж още какво е подземно водно тяло и какви изводи могат да се правят за конкретен имот.
Източници и допълнително четене
Те работят на различни нива. Картата дава широкия контекст, а локалното проучване помага този контекст да бъде приложен към конкретната точка.