Sondi.bg
Underground Water
СКАЛИ И ВОДА

Основни видове скали и тяхната водоносност

Видът на скалата дава първа представа как може да се съхранява и движи подземната вода, но реалната водоносност зависи и от напукването, изветрянето, порьозността и геоложката структура.

Трите основни групи скали

В геологията скалите обикновено се разделят на седиментни, магмени и метаморфни. Това разделение е важно и за подземните води, защото различните групи имат различна вътрешна структура. При някои скали водата се движи основно между отделните зърна, при други почти изцяло по пукнатини, а при трети решаваща роля имат карстови канали или изветрели зони.

Седиментни скали: от много добри до почти водоупорни

Седиментните скали са много разнообразни. Пясъчниците и конгломератите могат да бъдат добри водоносни среди, когато между зърната има свързани пори и циментацията не е прекалено силна. Варовиците могат да бъдат изключително водоносни при развит карст и напукване. За разлика от тях мергелите и глинестите скали обикновено пропускат водата трудно и често отделят един водоносен хоризонт от друг.

Магмени скали: водата е главно в пукнатините

Гранити, диорити, сиенити и други масивни магмени скали обикновено имат много ниска първична порьозност. Самата здрава скала може да пропуска почти никаква вода. Водоносността се появява там, където скалата е напукана, разломена или изветряла. Затова при сондиране в гранитен терен често е по-важно да се намери правилната пукнатинна или разломна зона, отколкото просто да се знае, че под терена има гранит.

Метаморфни скали и значението на структурата

Гнайси, шисти, мрамори и други метаморфни скали също могат да имат много различно хидрогеоложко поведение. При гнайсите и кристалинните шисти водата обикновено е свързана с пукнатини и изветрели части. Мраморите, от друга страна, могат да развият карст и да образуват значителни водоносни системи. Посоката на разслояване, шистозност и пукнатини може да влияе на това накъде се движи водата.

Изветрялата зона често е по-важна от здравата скала

В горната част на скалния масив атмосферните процеси постепенно разрушават скалата. Така може да се образува по-рехава и по-пропусклива изветряла зона, в която се задържа вода. При някои терени именно контактът между изветрялата и по-здравата скала е интересен за сондаж, защото там водата може да се натрупва или да се движи по по-проницаеми пукнатини.

Еднаква скала не означава еднакъв дебит

Два сондажа в един и същ вид скала могат да дадат много различен резултат. Единият може да пресече добре развита пукнатинна зона, а другият да попадне в плътен и слабо пропусклив блок. При седиментните скали също има разлики в зърнометрията, циментацията и дебелината на пластовете. Затова наименованието на скалата е само начална информация, а не готова прогноза за количество вода.

Практическо значение при избор на място за сондаж

При предварителна оценка за сондаж видът на скалата се разглежда заедно с литологията, разломите, пукнатините, релефа, близките водоносни тела и наличните данни от съседни сондажи. В порести седименти се търсят добре развити пропускливи пластове, в карбонатни скали — карстови и пукнатинни зони, а в кристалинни скали — разломени, напукани и изветрели участъци. Именно съчетанието на тези фактори дава по-надеждна оценка от простото заключение, че даден вид скала е „водоносен“ или „сух“.

Свързани теми

Продължете с теми, които допълват геоложката и хидрогеоложката оценка на конкретно място.

Източници и методична основа: геоложки и хидрогеоложки карти на България, официални данни за подземните водни тела и утвърдени принципи на геоложката и хидрогеоложката интерпретация.
Бисквитки и анализ

SONDI.BG използва технически необходими технологии. С ваше съгласие използваме Microsoft Clarity, за да анализираме как се използва сайтът и да го подобряваме. Научете повече